Уникална находка на Перперикон. Кой пази храма?
Разкопките на Перперикон приключиха преди десетина дни, само че в този момент може да представим най-интересните находки, излезли при тазгодишните изследвания. Както към този момент е необятно известно, през тази година археологическата година бе пред неуспех заради прекъсване на държавното финансиране. А то е извънредно значимо за историята и културно-историческия туризъм у нас.
По този метод целият товар за обезпечаване средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната поддръжка се доближи до изобретение, което безусловно трансформира визията ни за живота и култовете на траките в Родопите.
-->
Всички към този момент знаят, че единствено на двадесетина метра от фамозния в древността олтар на Дионис, където са получили прорицания велики мъже като Александър Велики, през 2022 година бе открит прелестно непокътнат на височина до 3 м нов езически храм от 3-4 век. По всяка възможност светилището е било обвързвано с изработката на свещено вино. Така към този момент е ясно, че край великия олтар през римския интервал на града е основан цялостен паметен комплекс от храмове, измежду които са тези на Тракийския конник, на източния господ Митра и на обожествените предшественици.
В новооткрития храм и към него бяха разкрити многочислени находки. Те са от разнообразни интервали, тъй като в късната древност и средновековието постройката е неведнъж преустройвана. По тази причина в горните пластове се намират голям брой монети от 5-6 и 10-14 век, както и разнообразни украшения, в това число нагръдни бронзови кръстове.
В най-долното равнище, под голямата купчина от обработени камъни и керемиди от горните елементи на храма, се откриват извънредно находки от втората половина на 4 век. Това столетие е една от най-интересните столетия в историята на Европа. В 313 година римският император Константин I Велики признава християнството за една от религиите в голямата страна, само че то надалеч не се е наложило. През цялото столетие се следи битката на новата религия с езическите култове, водеща се с изменчив триумф.
Всъщност до 80-те години на 4 век в империята езичеството се е изповядвало напълно умерено. Гонения против него стартират едвам ревностни християни като императорите Грациан (375-383) и Теодосий I (379-395). Но Родопите остават цитадела на езичеството чак до 393-398 година, когато планинските траки стартират на одобряват новата религия след задачата на свещеник Никета Ремесиански. Както е известно тя стартира точно от античното светилище на Перперикон, където бе открита най-ранната черква в Родопите от началото на 5 век.
Особено значими измежду находките от долното равнище на новооткрития храм са десетината несъмнено датирани монети от втората половина и края на 4 век. Сред тях са изключително забавни монетите на братята императори Валентиниан I (364-375) и Валент (364-378). Първият се слави с особената си приемливост към езичеството.
Така ние нямаме подозрение, че разкритата през този археологически сезон постройка е от последния интервал от езическата история на Родопите във втората половина на 4 век. Но една находка безусловно ни сподели живота в това антично светилище. Буквално на тържествения вход и край прага на храма бе открита камбана от първокласен бронз с пълен слой посребряване. Камбаната е висока 8 см и тежи повече от 300 година
Няма подозрение, че това е тинтинабулум (tintinnabulum), който е висял на портата на храма и с мелодичния си звън при поклащането от вятъра е прогонвал злите сили. Днес може да гадаем дали камбаната е била независима, каквито образци има в Римската империя, или е бил част от по-голямо оборудване. От езическия интервал са оживели превъзходни творби от бронз, в центъра на които е солиден фалически знак (фалос във формата на нападащо животно или господ с възбуден фалос), а на него са били закачени на дълги вериги бронзови вятърни камбани. Такива са открити на място пред портите в Помпей и Херкуланум – двата римски града, затрупани от пепелта на вулкана Везувий при неговото съдбовно изригване.
Както доста други сакрални детайли от езичеството, тинтинабулумите са били възприети и в християнството. Тогава обаче те към този момент не са на вратите, а се намират от лявата страна на църковния олтар.
По този метод целият товар за обезпечаване средства за разкопки легна върху Община Кърджали. Благодарение на нейната поддръжка се доближи до изобретение, което безусловно трансформира визията ни за живота и култовете на траките в Родопите.
-->
Всички към този момент знаят, че единствено на двадесетина метра от фамозния в древността олтар на Дионис, където са получили прорицания велики мъже като Александър Велики, през 2022 година бе открит прелестно непокътнат на височина до 3 м нов езически храм от 3-4 век. По всяка възможност светилището е било обвързвано с изработката на свещено вино. Така към този момент е ясно, че край великия олтар през римския интервал на града е основан цялостен паметен комплекс от храмове, измежду които са тези на Тракийския конник, на източния господ Митра и на обожествените предшественици.
В новооткрития храм и към него бяха разкрити многочислени находки. Те са от разнообразни интервали, тъй като в късната древност и средновековието постройката е неведнъж преустройвана. По тази причина в горните пластове се намират голям брой монети от 5-6 и 10-14 век, както и разнообразни украшения, в това число нагръдни бронзови кръстове.
В най-долното равнище, под голямата купчина от обработени камъни и керемиди от горните елементи на храма, се откриват извънредно находки от втората половина на 4 век. Това столетие е една от най-интересните столетия в историята на Европа. В 313 година римският император Константин I Велики признава християнството за една от религиите в голямата страна, само че то надалеч не се е наложило. През цялото столетие се следи битката на новата религия с езическите култове, водеща се с изменчив триумф.
Всъщност до 80-те години на 4 век в империята езичеството се е изповядвало напълно умерено. Гонения против него стартират едвам ревностни християни като императорите Грациан (375-383) и Теодосий I (379-395). Но Родопите остават цитадела на езичеството чак до 393-398 година, когато планинските траки стартират на одобряват новата религия след задачата на свещеник Никета Ремесиански. Както е известно тя стартира точно от античното светилище на Перперикон, където бе открита най-ранната черква в Родопите от началото на 5 век.
Особено значими измежду находките от долното равнище на новооткрития храм са десетината несъмнено датирани монети от втората половина и края на 4 век. Сред тях са изключително забавни монетите на братята императори Валентиниан I (364-375) и Валент (364-378). Първият се слави с особената си приемливост към езичеството.
Така ние нямаме подозрение, че разкритата през този археологически сезон постройка е от последния интервал от езическата история на Родопите във втората половина на 4 век. Но една находка безусловно ни сподели живота в това антично светилище. Буквално на тържествения вход и край прага на храма бе открита камбана от първокласен бронз с пълен слой посребряване. Камбаната е висока 8 см и тежи повече от 300 година
Няма подозрение, че това е тинтинабулум (tintinnabulum), който е висял на портата на храма и с мелодичния си звън при поклащането от вятъра е прогонвал злите сили. Днес може да гадаем дали камбаната е била независима, каквито образци има в Римската империя, или е бил част от по-голямо оборудване. От езическия интервал са оживели превъзходни творби от бронз, в центъра на които е солиден фалически знак (фалос във формата на нападащо животно или господ с възбуден фалос), а на него са били закачени на дълги вериги бронзови вятърни камбани. Такива са открити на място пред портите в Помпей и Херкуланум – двата римски града, затрупани от пепелта на вулкана Везувий при неговото съдбовно изригване.
Както доста други сакрални детайли от езичеството, тинтинабулумите са били възприети и в християнството. Тогава обаче те към този момент не са на вратите, а се намират от лявата страна на църковния олтар.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ